Генералният адвокат, Нилс Вал, днес предложи Съдът на ЕС съюз да отхвърли жалбата, подадена от Австрия срещу Германия. Това е жалба, подадена от австрийците срещу новата тол такса в Германия. Становището на адвоката не е обвързващо за Съда на ЕС, но вече има случаи, в които съдиите споделят мнението на адвоката. Ако това се случи, собствениците на автомобили под 3,5 тона ще плащат за немските магистрали.
Случаят се отнася до немския закон от 2015 г., който предвижда събиране на такса за използване на федерални пътища (по-специално магистрали) за превозни средства с маса под 3,5 тона – т.нар. „Такса за инфраструктура“. В случай на превозни средства, регистрирани в Германия, таксата трябва да бъде заплатена предварително от собственика на превозното средство (годишна винетка). За чуждестранните превозни средства, таксата трябва да бъде платена при започване ползването на пътя след преминаване на държавната граница (десетдневни, двумесечни или годишни винетки).
Австрия установи, че чрез въвеждане на таксата за инфраструктура Германия е нарушила редица разпоредби на Европейското право. По-специално, според австрийците, таксата за инфраструктура и освобождаването от данък за германските собственици на превозни средства водят до това само чуждестранните водачи на превозни средства да бъдат обект на таксата. Според Виена това води до непряка дискриминация въз основа на националност.
Неоснователната ли е жалбата срещу тол таксите за немските магистрали?
Въпреки това Генералният адвокат заключи, че доводите на Австрия относно посочваната дискриминация, основана на националност, не са основателни. Според него Германия е имала пълно право да приеме, че разходите по магистралната пътна мрежа, които до този момент са били събирани главно от нейните данъкоплатци, трябва да бъдат разпределена поравно между всички участници в движението, включително шофьорите на чуждестранни превозни средства.
Второ, ако германските собственици на превозни средства подлежат както на такса за инфраструктура, така и на данък върху моторните превозни средства (данъка, платен от немските собственици на превозни средства – редакционна бележка), те биха били обект на несъразмерно облагане.
Нилс Вал се позовава и на твърдението за нарушение на свободното движение на стоки и услуги. В това отношение Генералният адвокат счита, че Австрия не е представила никакво доказателство за възможното въздействие на инфраструктурната такса върху трансграничната търговия. Въздействието върху свободата на движение изглежда съмнително или най-много непряко.
От друга страна, що се отнася до разпоредбите относно транспортната политика на ЕС и по-конкретно ограничителната клауза, която забранява на държавите-членки да налагат по-неблагоприятни разпоредби по отношение на превозвачите от другите държави-членки, Генералният адвокат има съмнения. Дори и да е така, Австрия не може да обясни или да докаже как мярка, която засяга само превозни средства под 3,5 тона, би могла да има реално въздействие върху чуждестранните превозвачи.
В заключение Генералният адвокат посочва, че немската такса за инфраструктура отговаря на два широко приети принципа на транспортната политика на Съюза: разходите, свързани с използването на транспортната инфраструктура, следва да се основават на принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“.